Федерална република Нигерия е държава в Западна Африка. Граничи с Бенин на запад, Чад и Камерун на изток, Нигер на север и Гвинейския залив на юг. С население от 152 000 000 души Нигерия е най-многолюдната африканска страна, и е на осмо място в света по население. На територията и съжителстват три основни етнически групи — хауса, игбо и йоруба, а заедно с тях още стотици други етноси и племена с малка численост. Християнството и ислямът са двете основни религии, като мюсюлманите са по-многобройни в северната част на страната.

Първите сведения за човешко присъствие по земите на днешна Нигерия датират отпреди 11 000 години.^[1] Териториите между реките Бенуе и Крос са считани за прародина на негрите банту, които започват експанзията си към централните и южните части на Африка между от първото хилядолетие преди Христа.

Нигерия е богата е на природни ресурси и е сред 10-те най-големи износители на нефтв света. След дълъг период на политическа нестабилност, днес Нигерия е една от най-големите икономики на Африка и е сред най-бързо развиващите се страни в света. Тя е регионална икономическа и военна сила, но все още широко разпространенатакорупция и откъслечното насилие в някои региони продължават да бъдат проблем за страната.

Най-ранните сведения за заселници по територията на Нигерия датират от 9000 г. пр. Хр. Има свидетелства за пастири и земеделци, както и грънчарска дейност около 4000 г. пр. Хр. В Таруга са открити пещи за топене на метали, датиращи от 4 век пр. Хр. - вероятно най-старите, намирани някога. Тези земи са били в сърцето на голяма търговска мрежа в древна Африка. До 16 век сл. Хр. са се образували десетки царства, най-голямото от които е царство Нри, основано през 9 век. То съществува около 1000 години, и въпреки малката си територия оказва огромно културно и политическо влияние върху югоизточна Нигерия. С времето се появяват и по-мощни държави, като Йоруба, Ифе, Ойо и Бенинската империя, царство Калабар, многобройни градове-държави, увеличава се влиянието и на царство Сонгхай и Борнуанското царство.

В края на 19 век, през 1885, англичаните слагат ръка върху Западна Африка, и Нигерия става протекторат на Британската империя на 1 януари 1901. През 1914 е образувана т.нар. Колония и протекторат Нигерия, формално разделена на северни и южни територии, и колонията Лагос. След края на Втората световна война се забелязва появата на множество националистически движения, и Великобритания предприема стъпки към увеличаване на самоуправлението на Нигерия. Пълната си независимост страната получава през октомври 1960, устроена като парламентарна федеративна република. Държавен глава е монарх, но законодателната власт е дадена на двукамарния парламент.

През октомври 1963 Нигерия е провъзгласена официално за федерална република, а генерал-губернатор Ннамди Азикиве става първи президент. Това е т.нар. Първа нигерийска република. Този период се характеризира с напрежение и етнически сблъсъци, породени от разнообразието на народи и вероизповедания от една страна, и неравното икономическо развитие на северната и южната част от друга. Това довежда до свалянето на президента от власт и убийството на министър-председателя Абубакар Тафава Балева по време на военен преврат на 15 януари 1966. Следва период на военно управление, което обаче не успява да се справи с икономическите проблеми и вътрешното напрежение. Четирите региона са заменени от 12 щата, но източните региони отхвърлят това деление, искайки автономия. На 29 май 1967 лейтенант-полковникЕмека Оджукву обявява независимостта на източния регион под името Република Биафра. Това събитие маркира началото на гражданска война, довела до смъртта на над 1 милион души и победа над Биафра. Военното управление бива свалено чрез преврат на ген.Муртала Мохамед през 1975, но самият той е свален чрез преврат само година по-късно, от ген. Олусегун Обасанджо. В Нигерия започва преход към гражданско управление и създаване на нова конституция — това е Втората република. На 31 декември 1983 републиката е свалена от власт и отново е установено военно управление от страна на Върховния военен съвет (ВВС), този път само за 2 години.

През 1985 генерал Ибрахим Бабангида сваля от власт ръководителите на ВВС и ги обвинява в нарушения на човешките права и неспособност за справяне с икономическата криза, и обещава възстановяване на гражданското управление най-късно до 1993 година. Бабангида възстановява свободата на словото, освобождава всички политически затворници и предприема мерки за възстановяване на икономиката. Това е т.нар. Трета република. При опитите за създаване на изцяло цивилно правителство обаче възникват проблеми. В края на 1992 се провеждат президентски избори, които са спечелени от Мошуд Абиола. Бабангида обаче анулира изборите, което довежда до протести и сблъсъци. Властта е предадена на Ърнест Шонекан, който управлява временно и насрочва нови избори за 1994. В настъпилия хаос, на 17 октомври 1993 министърът на отбраната Сани Абача поставя под натиск Шонекан, който подава оставка. Абача установява ново военно управление, което продължава до 1998, когато той умира от инфаркт. Властта е поета от Абдулсалами Абубакар, и след това от Олусегун Обасанджо, и е установена Четвърта република.

Нигерия е разположена в тропическата зона на Западна Африка и се простира на площ от 923 770 кв.км., което я прави една от големите африкански държави и 32-рата по площ в света.

Нигерия има обща дължина на държавните граници от 4047 километра, като граничи с Бенин (773 km), Нигер (1497 km), Чад (87 km), Камерун (1690 km), а бреговата ѝ линия възлиза на 853 km.^[2] Най-високата точка е връхЧапал Уади, извисяващ се на 2419 метра надморска височина.

Нигерия е разположена в Западна Африка с площ от 923 768 км². Граничи сКамерун (1 609 км), с Нигер (1 497 км), с Бенин (773 км) и с Чад (87 км). Най-високата точка е връх Чаппал Вадди (2 419 м), а най-ниската е бреговете наАтлантическия океан (0 м). Бреговата ивица на страната е с дължина 853 км.

Нигерия е разделена на 2 климатични пояса - субекваториален и екваториален. Климатът е полусух в северната част на страната, докато в южните части се характеризира с висока влажност. С изключение на териториите разположени на Атлантическото крайбрежие, където дъждовете са равномерни през цялата година, количеството на валежите в останалата част на страната има ярко изразен сезонен характер с отчетливи влажни и сухи периоди. Най-сериозните валежи са концентрирани през месеците юни -септември, като в южните райони това са 50-60% от цялото количество валежи, а в северните райони достига 90%. Средногодишното количеството на валежите варират от 500 мм на североизток до над 3000 мм около крайбрежната част.

Климат и води [редактиране]

Климатът е полусух в северната част на страната, докато в южните части се характеризира с висока влажност. С изключение на земите разположени на Атлантическото крайбрежие, където дъждовете са равномерни през цялата година, количеството на валежите в останалата част на страната има ярко изразен сезонен характер с отчетливи влажни и сухи периоди. Най-сериозните валежи са концентрирани през месеците юни - септември, като в южните райони това са 50-60% от цялото количество валежи, а в северните райони достига 90%. Средногодишното количеството на валежите варират от 500 мм на североизток до над 3000 мм в земите в крайбрежната част.

Повърхностните водни ресурси, които изтичат към океана се оценяват на около 263 куб.км./годишно. Има четири основни речни системи: Нигер-Бенуе, басейн на ез. Чад, Югозападна крайбрежна и Югоизточна крайбрежна, както и трансграничната речна система ползвана съвместно с Камерун.

Дебитът на Нигер (река) се оценява на 30 куб.км., а на Бенуе и притоците му е в размер на 29 куб.км. Подпочвените възобновяеми водни ресурси на Нигерия се оценяват на 87 куб.км/годишно. Общият капацитет на язовирната мрежа на страната е в размер на 30 куб.км. Изграждането на язовири в Нигерия в по-голямата си част започва след средата на седемдесетте години. Към настоящият момент са построени 60 големи и 100 по-малки язовира.

Нигерия притежава най-големите залежи на природен газ в Африка и 7-мите по обем в света, както и 10-тите по обем в света залежи на петрол. Тя е най-голямата страна-членка на ОПЕКи изнася 5-тото по обем количество петрол в света, задминавайки страни като Иран, Ирак иНорвегия.^[3]

Освен горивните ресурси, Нигерия разполага с големи находища на калай, желязо, олово,ниобий и цинк. От неизкопаемите ресурси, страната има огромни по площ плодородни равнини и голям хидроенергиен потенциал.

Нигерия има огромно разнообразие от растителни и животински видове. Счита се, че регионът около град Калабар има най-богатото разнообразие отпеперуди в света, а маймуната дрил (Mandrillus leucophaeus) обитава единствено югоизточните части на Нигерия и северозападните райони на съседен Камерун. В страната ясно могат да се разграничат три основни екосистеми — полупустинни и саванни на север, екваториални гори в централната и южната част на страната, и бреговите екосистеми по океанското крайбрежие или речните басейни. Северните райони са бедни на висока растителност, докато екваториалните гори биват предимно дъждовни и мангрови.

Особено богати на животински видове са пограничните планински райони на югоизток, около границата с Камерун. Там са разпространени Крос-ривърската горила, изключително рядкото нигерийско шимпанзе, ендемитната за страната птица ибаданско малимбе (Malimbus ibadanensis), близо 135 вида влечуги, около 20 000 вида насекоми и много други. В Нигерия са възникнали много важни растителни култури, масово използвани в земеделието (особено в Африка) — сорго, ямс и западноафрикански ориз. Човешката дейност и разрастващата се икономика са станали причина много животински видове, например жирафите и дивите кучета, да изчезнат от екосистемата на страната, а слоновете и лъвовете вече съществуват в много малки популации в защитените местности.^[4] Изсичането на горите за дървен материал, лошото съхранение на отпадъци (битови и промишлени), както и нефтените разливи нанасят сериозна вреда на околната среда и довеждат до изчезвания на видове и опустиняване. Счита се, че от 1990 година насам заради урбанизацията и индустриализацията са били изсечени около 50% от горите

Нигерия е страна в Западна Африка управлявана от президент с широки правомощия, който се избира пряко от населението. Много сериозно влияние върху политиката на страната имат военните, които често са извършвали преврати до недалечното минало. Сериозни проблеми на страната създават и дълбоките политически и културни различия между мюсюлманския Север и християнския Юг.

Нигерийските въоръжени сили наброяват около 85 000 души към 2008 година. Въпреки че Нигерия вече не е под военно управление, армията все още разполага с голямо влияние в държавните институции. Корените на съвременните въоръжени сили могат да се проследят до 1-ва Западноафриканска пехотна бригада в състава на Британската армия през Втората световна война. Тази бригада се е състояла изцяло от нигерийски войници, обучени по английски стандарт. След независимостта на Нигерия армията участва в гражданската война и почти всички преврати. По време на Студената война тя е била снабдявана от СССР и Великобритания, а днес получава оборудване от Русия, Великобритания, Китай и САЩ. Нигерийски войници са били разполагани в състава на много мисии на ООН и Африканския съюз, включително Дарфур, бившаЮгославия, ДР Конго и Източен Тимор.

Нигерийските въоръжени сили са официалната отбранителна институция наНигерия. Наброяват 78 500 души, които са подкрепени от полувоенни формирования с численост 82 500 д.

Върховен главнокомандващ на въоръжените сили е президентът на Нигерия. Втората най-висока длъжност в командните органи е началник на Генералния щаб на Нигерийските въоръжени сили.

Сухопътните войски (Army) са най-многочислените със своите 60 000 души. Те са включват следните формирования :

• Първа механизирана пехотна дивизия, Кадуна
• Втора механизирана пехотна дивизия, Ибадан
• Трета бронирана дивизия, Джос
• 81-ва дивизия, Лагос
• 82-ра дивизия, Лагос
• Гвардейска бригада, Абуджа

Из страната са разположени и други по-малки части и подразделения - дивизионни артилерийски бригади и инженерни роти.

Нигерийски сухопътни войски са разположени в следните държави :

•  Демократична република Конго
•  Либерия
•  Ливан
•  Руанда
•  Сиера Леоне
•  Сомалия
•  Судан
•  Косово

Операцията в Либерия се счита за проява на професионализма на нигерийските войници. Нигерия е една от първите нации, разполагали свои сили за сигурност извън територията си според мисии на ООН. Такива са наблюдателните мисии вИндия през 1965 и Ирак 1988, стабилизиращата операция в Ливан през 1978,Източен Тимор през 1998 и други.

В момента началник на Главния щаб (chief of Army Staff) на Сухопътните войски е Обонг Уфот Екаете, встъпил в длъжността на 30 май 2006 година.

Командната структура на Нигерийските военноморски сили (Navy) включва :

• Главен щаб на Военноморските сили в Абуджа;
• командване с щаб в Лагос;
• командване с щаб в Калабар;
• 2 тренировъчни командвания с щаб в Лагос и обучаващи лагери в различни части на страната;
• 4 бази;
• 5 бази за бързо реагиране;
• пристанищна част в Лагос;
• пристанищна част в Порт Харкорт;
• флотилия в Лагос;
• флотилия в Калабар

В момента се изграждат още 2 бази за бързо реагиране. Флотът е под командването на вицеадмирал Адекейе, който е началник на ГлЩ на ВМС. Основните звена на щаба са 7 - Отдел по планиране (оглавен от КонтраадмиралАденийи), Отдел по обучение и операции (оглавен от контраадмирал Умосен), Отдел по финанси и бюджет (оглавен от контраадмирал Алаби), Инженерен отдел (оглавен от контраадмирал Джона), Отдел по логистика (оглавен от комодор Оришамоладе) и Военноморски секретариат (оглавен от комодор Ачолону).

Нигерийските ВВС (Air force) имат общ персонал от 9000 души. Всички самолети и вертолети, които са в експлоатация, са модернизирани. Нигерия се стреми към създаване на собствено производство на бойни самолети, както и тренировъчни центрове.

Територията на Нигерия е разделена на 36 щата и 1 федерална столична територия, която включва столицата на страната градАбуджа и района около него. Щатите са разделени на общо 774 локални правителствени зони.

Щатите са:

(2000)

• 0 - 14 години: 44% (мъжe 27 181 020 / жени 26 872 317)
• 15 - 64 години: 53% (мъже 33 495 794 / жени 32 337 193)
• над 65 години: 3% (мъже 1 729 149 / жени 1 722 349)

(2009)

• 0 - 14 години: 41.5% (мъжe 31 624 050 / жени 30 242 637)
• 15 - 64 години: 55.5% (мъже 42 240 641 / жени 40 566 672)
• над 65 години: 3.1% (мъже 2 211 840 / жени 2 343 250)

• 2008-5.9
• 2009-4.91
• 2010-4.82

• 29% - хауса и фулани
• 20% - йоруба
• 20% - игбо
• 6,5% - иджо
• 4,5% - ибибио
• 4,0% - канури
• 3,5% - ананг
• 2,5% - тив
• 2,0% - ефик

• 61 437 208 (47,16%) - мюсюлмани
• 54 665 801 (41,97%) - християни

Населението на Нигерия е 152 милиона души по данни от 2010 г, от които 45 % живеят вградовете, а 55 % в селските райони. Тенденцията от демографска гледна точка показва бързо нарастване на населението, съчетано с намаляване на процента на градските жители, т.е. налице е ясно изразена миграция към селските райони, където хората намират препитание за да оцелеят. За сравнение през 1987 г., населението на Нигерия е било от 109 милиона души, от които 57 % живеят в градове и 43 % в селските райони. За период от четиринайсет години градските жители са намалели с 21 % или имаме процес на деурбанизация. Средната гъстота на населението е 172 жители на кв.км., което нарежда страната сред сравнително гъстонаселените държави в света. Ежегодният темп на прираст на населението е един от най-високите в световен мащаб - 2,94%.

В Нигерия живеят повече от 250 етнически групи, най- големите са: йоруба (21%), хауса и фулани (29%), игбо (18%).

Религиозната принадлежност на нигерийското население е почти равно разпределена между ислям (50%) и християнство (40%). Останалите 10% от населението изповядват традиционни религии. Мюсюлманското население е концентрирано на север, докато християните са разпръснати из южните части на страната. От 1953 година насам броят на християните е нарастнал значително, като в тази година християните са били само 13% от населението. Повечето от тях са протестанти, по-малка част католици, а определена част са изповядват неопределена деноминация. Хауса са основната част от населението, изповядваща сунитски ислям.

Религиозното насилие в Нигерия е откъслечно, и се появява след налагането на шериата в северните щати.^[6] Публикуването на карикатурите на Мохамед в датски вестник през 2006 обаче внезапно обостря този проблем, и в последвалите сблъсъци десетки църкви и джамии биват изгорени, а най-малко 100 души загиват. Две години преди това в Кано при друг сблъсък между християни и мюсюлмани загиват 2000 души.^[7] През 2010 година пък след организирана от радикални мюсюлмани атака срещу мирно християнско население край Джос, избухват нови сблъсъци при които загиват между 300^[8] и 500 души.^[9]

Официалният език е английски.

Лошото състояние на здравеопазването в Нигерия е една от причините продължителността на живота да е едва 47 години. През 2002 година едва 72% от градското и 49% от селското население са имали достъп до чиста питейна вода.^[10] Много нигерийци отделят ежедневно от 1 до 3 часа в събиране на вода. Детската смъртност в Нигерия се оценява на 18,7%.

Болестите са друг негативен фактор. Към 2005 близо 3 милиона възрастни нигерийци са били серопозитивни, а в същата година отСПИН са починали 220 000 души. Маларията, пренасяна от комарите, както и туберкулозата, засягат значителна част от населението. Болниците и клиниките са малко на брой дори в големите градове, а медикаментите са много скъпи. Повечето лечебни заведения са частни. Макар и да има подобрение в тази област, здравната система не може да смогне с изключителния растеж на населението.^[11]

Нигерия има сравнително висока грамотност на населението — средно 69,1% през 2004, като при мъжете тя е била 78,2%, а при жените — 60,1%. Нигерийското образование е почти изцяло държавно и е безплатно, но присъствието не е задължително. Така някои етнически групи с номадски характер остават недообразовани.

Началното училище е 6 години, след това има средно училище, което се дели на junior secondary и senior secondary, обучението в които трае по 3 години. Бакалавърската степен в нигерийските университети се взима за 4 години. През 2005 59% от момичетата и 68% от момчетата са постъпвали в начално училище, но едва 23 и 28 процента съответно са постъпвали в средно училище.^[12]Основен проблем на системата са западащите административни институции и ниското качество на преподаването.

Нигерия притежава третата най-голяма икономика в Африка след Египет и Република Южна Африка, с общ БВП от $ 369,8 милиарда за 2010 година. Тя също така отбелязва и един от най-големите икономически растежи в света — 9% за 2008 и 8,3% за 2009.^{[13][14][15][16]} Предизвикателство за пазарната политика обаче остават политическата нестабилост и високата корупция.

Селското стопанство е основния извор на прехрана за повече от 60 милиона души, населяващи селските области на Нигерия. През 1960 г., селското стопанство е била водещата сила в развитието на националната икономика, създавайки 61% от БВП. Откриването на сериозни нефтени залежи и развитието на петролната индустрия, съчетано с високите цени на петрола отнемат лидерската роля на аграрния сектор. Приносът на селското стопанство към БВП се засилва единствено в случаите на резки понижения на световните цени на горивата. Брутният Вътрешен продукт на страната за 2001 г. е в размер на 41,2 милиарда долара. Страната се радва на добри темпове на икономически растеж от около 4 % годишно през последните няколко години.Инфлацията през 2001 г., е в размер на 5,9 %, което е прилично ниво, но само година по-рано е размер на 25,4 %.
Индустрията участва с 46 % във формирането на БВП, аграрният сектор с 29,5%, а секторът на услугите с 24,5% /по данни от 2000 г./. През последните години се наблюдава тенденция за намаляване на ролята на аграрния сектор за сметка най-вече на услугите и в по-малка степен на промишлеността в създаването на БВП. Примерно земеделието дава 33,6 % през 1997 г., срещу 29,5 % през 2001 г.
Цялостния износ на Нигерия на стоки и услуги през 1997 г., е в размер на 45 милиарда долара срещу внос от 37,8 милиарда долара. Липсата на достоверни данни за състоянието на експорт-импорта на страната през последните години не позволява да се прецени дали положителния търговски баланс се запазва.

Голямото население и нарастващите приходи от износа на нефт превръщат Нигерия във важен политически фактор от континентална и световна величина. При неотдавнашните дискусии за реформа на ООН Нигерия беше една от кандидатките за нов постоянен член на Съвета за сигурност.

Инфраструктурата на Нигерия е слабо развита, нещо което е типично за африканските държави, на 1000 човека се падат едва 4,6 фиксирани и мобилни телефонни линии, при персоналните компютри на 1000 човека се падат едва 6,6 /по данни от 2000 г./. Равнището на преките чуждестранни инвестиции е 1,1 милиарда долара през 2000 г., което е незадоволително за държава с мащабите на Нигерия. Тенденцията при инвестициите е неблагоприятна – през 97-ма са привлечени 1,5 милиарда долара. Причините са във високото ниво на корупцията и често нестабилната политическа ситуация.

Комуникационната мрежа е сравнително слабо развита. При население от около 150 милиона души, в наличност са едва 1,6 милиона стационарни телефона и 40,4 милиона мобилни телефона (по данни от 2007).^[17] Интернет потребителите са едва 10 милиона.

Нигерия има уникална, богата и разнообразна култура, представляваща амалгама от традициите на стотиците народности, и в същото време носеща много белези на английското влияние.Основните земеделски култури, които се отглеждат тук са: просо,маслена палма,какао,фъстъци,захарна тръстика,ориз и други. В световен мащаб, Нигерия често е възприемана като символ на англоезична Африка.

Нигерийската филмова индустрия, наричана понякога "Ноливуд", е най-мощната киноиндустрия в света след индийската.^[18] СпоредCNN, нигерийската киноиндустрия е на стойност $250 милиона, произвеждайки близо 200 филма ежемесечно.^[19][20]

Нигерийската литература също е значима в световен мащаб. През 1986 Уоле Шоинка става първият африканец, получил Нобелова награда за литература, и първият нигерийски нобелов лауреат.